Учители

20151122_133124Мирослава Генкова

Магистър ПРЕДУЧИЛИЩНА

И НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА

ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий“

Работата в българско училище в чужбина е предизвикателство ,което налага всеки учител да дава най-доброто от себе си. Формата на обучение не е задължителна и родителите са тези, които решават дали децата им да посещават подобно училище. Тук, ролята на учителя е да убеди родители и деца, че са взели вярното решение. Това се постига с много работа, постоянство и всеотдайност.

Родителската воля и мъдрост са основата , върху която се гради всяко едно училище. Детското любопитство е зарядът, който задвижва мотора на познанието. Търпението и опита на учителите гарантират успеха на общата кауза – децата живеещи в чужбина да познават корените и езика си.

Функцията на тези училища не се ограничава само с ограмотяването на децата. Те развиват и своеобразна читалищна дейност. Българският език и история, фолклор, традиции и обичаи  са родовата памет на нашата нация. Връзката на децата с този извор помага за изграждането им като свободни личности. Възпитава хора, способни да открият своето място, без значение къде са избрали да живеят.

20151107_121234Надежда Колева

Бакалавър ПРЕДУЧИЛИЩНА И

НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА

ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий“

“Образованието е съкровище, трудът-ключ към него”. П.Буаст

Завършила съм Предучилищна и начална педагогика във Великотърновския университет ”Св.св.Кирил и Методий”.  Живея и работя в Испания от 11 години .   Обичам децата и работата с тях.  В Неделно българско училище работя от четири години. Привлече ме грижата и любовта, с която  децата се  обграждат.  Тук всяка стъпка е насочена към тяхното успешно развитие и щастливо детство.

Децата са огромно богатство. Харесва ми, че извън пределите на Родината допринасям за запазване на здравите български корени.

Малките ученици са будни и активни, с желание посещават българското училище, където се изучават предмети като: български език, литература, история и география на България.

С работата си в училището съм щастлива, че успявам да бъда част от възпитаването на младите българи в добродетели и ценности за творческа самоизява, където се насърчават естествените им заложби да израснат отговорни, целенасочени и самостоятелни.

 Kогато общувам с  колегите  и децата в  българското училище, преодолявам  носталгията по родината.

20151129_151446

 Йорданка Младжова

Магистър Начална училищна педагогика,

преквалификация Българска филология,

Югозападен университет ,,Неофит Рилски“-

Благоевград

„Опитай!-прошепнала Мечтата.

Какво?Пак ли?! -Възмутил се Опитът.

Ха…,отново заради мен.-Ухилила се Причината.

Не! Заради мен!-Надигнала глас Гордостта.

Участвам!-Обявила Решителността.“

За добро или за зло,  през 2010 година съдбата ми отправи поредното предизвикателство, да се преместя да живея и работя в Испания. Дълго време бях далеч от предишното си професионално поприще-училището,но това не пречеше да следя с интерес отразените в испанските и родни медии обществени прояви и живот на българските училища в Испания. И да мечтая. Да  мечтая някой ден да работя в някое от тях. Бях впечатлена от родолюбието, от професионалния опит и майсторство, от всеотдайността и несломим дух на шепата български учители, работещи в тях през съботните и неделни дни.
През лятото на 2015 година една щастлива случайност ме срещна с малкия, сплотен и амбициозен колектив на две от българските неделни училища-„Бачо Киро“-Алкоркон,Мадрид и „Елин Пелин“-Парла,Мадрид, подпомагани от Асоциация“Слово“. С голямо удоволствие приех отправената ми покана да се включа в техния колектив и да работя в БНУ „Елин Пелин“-Парла, Мадрид.
През своята 17 годишна практика в България като възпитател, начален учител, учител по български език и литература и помощник директор, рядко съм срещала толкова силно мотивирани, целеустремени,творчески настроени и обществено активни учители, като колегите ми тук. Чувствам се горда, че ги познавам, че работя редом с тях, че още веднъж ми е дадена възможност да творя и да се наслаждавам на работата с децата, да се радвам на постигнатите от тях резултати, да се чувствам и дишам като истинска българка.
Часовете прекарани с българските деца и колегите ми в БНУ „Елин Пелин“ за мен са истински празник, защото са едно символично завръщане отново там, в родината, в България. В училище четем и пишем на български език, разговаряме и мечтаем за едно по-добро бъдеще за света, в който живеем и за България-далечна, свидна, непрежалима. Във всички училищни дейности и обществени изяви на нашите ученици, блика грижливо отглеждана и пазена любов към България, към българската култура, самобитност и традиции. Родолюбие – няма друга дума, която по – точно да обясни присъствието на всички ни в българското училище – на учителите, на учениците, на техните родители, близки и приятели. Това е причината да сме заедно тук и да вървим решително към общата ни цел- съхранение на българската  национална идентичност, приобщаване към многовековната ни история и древна култура, осъзнаване на собствената ни значимост в света като българи.

4

Елка Панайотова

Магистър Български език и история

ШУ „Епископ Константин Преславски“

„Здравейте, мили деца ! Добре дошли в нашето българско съботно -неделно училище. То е за всички вас – децата, които искат да се запознаят с родното, да научат повече за българските традиции, за българските писатели, за родния си език…“

Идеята за родната земя и родния дом са важна част в българското училище за поддържане на националното самочуствие и самосъзнание. Тя е свързана с основните ценности като история, роден език, природа и култура.

За мен лично, като преподавател в това училище, е голяма радост всяка събота да съм сред вас. Във всеки един момент, било в час или в междучасие, се стремя да „запаля” искрица любов към България и родния език.

Ще съм удовлетворена от труда си, ако се научите да говорите и пишете на български език и  в края на учебната година знаете кои са  Христо Ботев, Васил Левски и Иван Вазов.

5

Василка Диманкова

Магистър История и география

ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“

Важна е искрицата, останала от тлеещото огнище!

В края на седмицата, когато се срещна с децата,носещи български учебници в раниците си, но говорейки помежду си  на испански, знам и усещам, че мога да помогна , да не изчезне тази последна искрица. Да продължи да тлее…  И с общи усилия на учители и родители да можем да я превърнем в огън! Ще знам ,че сме успели, ако след време децата на тези деца посещават някое българско училище по света. Ние сме като Възрожденците. Нашата цел е да запазим българския дух ,душевност и култура. За повечето деца, включително и моето, България е само лятна ваканция, но посещавайки бългаското училище, тя се превръща в Родина, в страна с прекрасна природа, с велика история, до която може да се докосне истински не само от учебниците, но със собствен опит, посещавайки красивите места, които е видял  в учебника и докосвайки се до историята, която е учил.

20151210_123122

Емил Димитрoв

Магистър Български език и литература

ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“

Квалификация-Мениджмънт в образованието

Институт по образованието-София

Казвам се Емил Павлов Димитров.

В един от непопулярните си военни разкази световният български писател Йордан Йовков разказва как при преминаването на една река по време на Балканската война българските войници казват на другарите си : „Ние всички тук ще се издавим , но вие ще преминете по телата ни.“

Ние, българските родители, които сме избрали да живеем в чужбина, трябва да бъдем този жив мост, по който да преведем децата си.

Мост – между България и света. За да не бъдат те ,,дърво без корен,,.

Няма по – здрав мост от словото.

Традиционно българина дава мило и драго да изучи децата си.

Ще бъде много горчиво , ако не знаят родното ,, четмо и писмо ,,.

От личен опит разбрах , че нещата с учене у дома не се получават.

Отидох за първи път в българското училище заради дъщеря си.

И разбрах защо дедите ни са градили училища със същата любов, с която са градили църква.

Признавам, че през дългия ми престой в Испания, както всички в чужбина съм имал много трудни моменти . Най-тежко ми е било , когато съм посещавал за нещо испанското училище, в което учеха децата ми.

 Учителството е кръвна болест, като живота, както казва К.Зануси  ,,Животът е смъртоносна болест, предавана полов път,,.

Работя в българското училище, защото виждам живото огънче на родолюбието в очите на децата и на колегите ми от училище ,,Бачо Киро,, в Алкоркон /Мадрид/.

И още, впечатлен съм, че българските училища се посещават от български граждани с небългарски произход.

Това е пример и урок . Отношение към Родината.

Поне за мен тези неща са достатъчна мотивация да работя  точно в това българско училище.

Гради се така, както са градили през Възраждането Бачо Киро Петров и стотици известни и неизвестни родолюбиви българи.

8Ралица Цветанова

Магистър Начална педагогика

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

5 клас квалификация към ДПКУ Стара Загора

Втора магистратура

„Образованието по БЕЛ в средното училище“/в момента/

През целия си професионален път съм била учител. Винаги в час, сред учениците, сред колегите, пред черната дъска, живот, изпълнен с неизменните учителски задачи, но винаги преливащ от удовлетворението, че си бил полезен, че си създал нещо.

Това, което винаги най-много ми е допадало в моята професия, е възможността да твориш, да създаваш заедно с децата интересни неща, работата по предметите, свързани с изкуствата, която е в достатъчна степен застъпена в нашите училища в България. Вярвам, че децата са малки творци и не спирам да ги поощрявам да създават. Тук при нас, в българските неделни училища е малко по-различно, а и няма как да не е. Имаме малко време да се опознаем, да накараме децата да ни повярват. Опитваме се да ги научим на български език, с различни методи и средства, независимо от възрастта им и нивото на владеене на майчиния език. Не мога да кажа,че лесно. Дори за такива като мен, с много години опит зад гърба си. Целта си заслужава. А тя е –да се съхраним. Да научим, да обясняваме многократно, да мотивираме, да вдъхваме увереност и самочувствие, да бъдем учители.

Нашите малки две училища приличат много на цветя, също като в онези стихове „..децата са като цветята..“, отглеждани са ден след ден, с много грижа, внимание, постоянство и труд. Ние, които преподаваме на малките българчета, осъзнаваме отговорността, която носим и всеки, според собствените си сили и умения се опитва да даде най-доброто от себе си като учител в името на общата ни мисия.

Обичам работата си като български учител, вярвам в това, което правя и имам мечти за бъдещето.

Ще завърша с откъси от едно мое есе на тема „Какво означава да изучаваш език?“

„…Какво означава да изучаваш езика на дедите си, езика на родителите си в една чуждоезична среда, когато си роден или просто живееш в далечна страна с различна култура. Където и да се намираме по света, не бива да забравяме завета, който трябва оставим на децата си:“Достойнството на един народ е в съхранената му духовност, а най-голямото имане е словото, с което можеш да назовеш рода си, да изпишеш името си,….да завещаеш майчиния си език на идващите след теб и да бъдеш свободен когато прекосяваш чужди земи и океани, да знаеш кой си и откъде си…“

„…Изучаването на майчиния език в чуждоезикова среда е истинско предизвикателство за децата и младежите с български корени, а за нас-„будителите“ зад граница-ежеседмична битка с езиковата асимилация, в която нерядко се чувстваме от страната на победените. Но ние не се отказваме лесно, защото имаме силни съюзници: любовта към учителската професия, вярата, че българския език, традиции и култура заслужават да бъдат чути, показани и признати, и надеждата, че някой ден децата с български корени ще се почувстват по-богати и по-специални, знаейки български език.“

9

Иванка Георгиева Събева

Национално музикално училище за народна музика „Филип Кутев“,

гр. Котел

Специалност –народно пеене

3-та категория –художествен ръководител на народен хор

 

Завършила съм Национално Музикално Училище за народни инструменти, песни и танци „Филип Кутев“, град Котел. Пяла съм в Ансамбъл за народни песни и танци в град Кюстендил и в град Сливен. С Народен Хор „Ангелските гласове“, сме прославяли българските песни в множество европейски страни. Преподавала съм народно пеене в СОУ „Йордан Йовков“, град Сливен.

Призванието ми е да разнасям фолклорното богатство, изразено в родна мелодия. Вярвам, че моята мисия е да го предам на децата, които са далеч от България.

Ако поне една народна песен се съхрани в съзнанието на всяко дете и му трепне сърцето, когато чуе българска мелодия, положеният труд е възнаграден.

 

20151129_150855

Елза Йонова

Бакалавър ПРЕДУЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА И ЧУЖД ЕЗИК

ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“

 

Независимо къде се намира по света, човек нe трябва да забравя от къде идва, какъв е неговият корен, какво е оставил зад гърба си-дом, родина, род, близки и приятели. Всеки един от нас идва тук с надежда за един по-добър живот за себе си, близките си и най-важното-за децата си.

Нашите малки българчета са много умни, даровити, любознателни, красиви и добри, наследници на велик народ с велика история.

Да запазим езика, традициите, обичаите и историята на нашата родина България чрез нашите деца! Да, трудно е, но не е невъзможно. С повече усилия от страна на всички родители и на нас, учителите на малките и големите ученици в нашето малко училище с големи мечти!

 

Advertisements